История

ИСТОРИЯ НА ОБРАЗОВАТЕЛНОТО ДЕЛО В С. РЪЖЕВО КОНАРЕ

Историята на село Ръжево Конаре помни много превратности и събития. И добро е имало, и лошо – както в историята на всеки един български край. Не остават назад ръжевоконарци в стремежа на хората от XIX век към ново, по-добро образование. Не че селото е било безкнижно – имало си килийно училище. Подробностите за него се губят в праха на времето. Известни са няколко имена на учители, но и те непълни, повечето останали в паметта на учениците с прякорите си – Даскал Марко, Христо Карловеца, Христо Калофереца. Учело се по псалтира и наустницата. Децата нямали ваканции, освен по време на християнските празници. На учителя плащали родителите, те го и хранели.

Не такива знания искало новото време – трябвали нови знания, които черковните книги не можели да осигурят.

През 1865 година отваря врати първото общинско училище, което е построено в черковния двор. Състояло се е от три помещения – по едно за учениците, за калфите и за учителя. Първият учител в новото училище бил поп Стойко от с. Черноземен. След него се изредили още няколко учители – поп Георги, Кольо Георгиев, Петко Бонев, Никола Бонев, докато през 1879г. била назначена и първата учителка – Станка Мъдрева от Калофер. След нея започнали да назначават и други жени – разбира се, заплатите им били доста по-ниски от тези на мъжете – учители. Най-често се споменава името на монахинята Ефросиния Цочова от Калоферския манастир, която учителства десетина години в селото.

През 1886-1887 учебна година за учител е назначен Дойко Колев, който е връстник на училището и учителства в него до пенсионирането си през 1926г. – цели 40 години. Умира на 9 април 1959г. на 94 годишна възраст, уважаван от съселяните и учениците си.

От 1891 – 1892 учебна година учителите вече са трима. През същата година е назначен и първият учител с педагогическо образование – Георги Николов от с. Черноземен, завършил Педагогическото училище в гр. Казанлък.

През следващите години учителите никога не са по-малко от четирима, което ясно показва стремежа на все повече ръжевоконарци към наука.

През 1907 – 1908 година е назначен Атанас Иванов Палийски, един от основателите на читалището в селото и главен учител от 1910 до 1922г.

През следващата година в селото пристига и неговата бъдеща съпруга – Екатерина Иванова Голчева /Палийска/. До 1930г. учителствува тя в селото, като оставя скъпи спомени в сърцата на своите ученици. Умира на 18.I.1949г. в гр. София.

През 1909/1910 г. е открита непълна прогимназия с един клас – I клас. Помещавала се е в къщата на учителя Иван Дойков, а първата учителка била Мария Мицулова. Тя останала в с. Ръжево Конаре до 1912г. През следващите две години се откриват и останалите два прогимназиални класа.

През 1912г. завършва първият прогимназиален випуск от 19 младежи – 10 от Ръжево Конаре, 6 от Черноземен и 3 от Ръжево.

През 1911г. Георги попНиколов, син на Никола Бонев, поема директорския пост от Мария Мицулова. Той участвува в Балканската война и умира скоро след завръщането си – на 15.04.1915г.

В периода на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война преобладават жените – учителки. Мъжете са мобилизирани.

След войната учителите масово напускат професията си поради ниските заплати и лошите условия на труд.

Тези, които остават, се стараят да осъвременят обучението. На 18.III.1922г. се провежда първата организирана родителска среща. За нередовно посещение на учебните занятия са въведени и глоби. През май същата година се осъществява и първата петдневна екскурзия с маршрут Р. Конаре – София – Перник – Р. Конаре.

През учебната 1922/1923г. е образувано пълно основно училище с директор Милка Дойкова – след сливането на началното училище и прогимназията.

През 1923 – 1925г. в училището пристигат Дона и Никола Бургуджиеви и Стефан Трифонов Дарджонов, които учителстват тук повече от 30 години. Стефан Дарджонов е и главен учител на началното училище от 1928г. до 1949г.

Първият редовен прогимназиален учител е Христо Иванов Бахчевански, започнал учителствуването си тук през 1928г.

През същата 1928г. , с отпуснатите 73 000 лв. след земетресението през пролетта, е построено началното училище ’’Св.св.Кирил и Методий’’ – сегашната детска градина. Училището отново се разделя на начално училище и прогимназия. За директор на началното училище е назначен Стефан Дарджонов, а през 1930г. Милка Дойкова подава оставка като директор на прогимназията и за неин директор е назначен дошлият през 1929г. учител Тани Иванов Бахчевански. Той играе изключително важна роля при построяването на новата училищна сграда, в която продължава и сега провеждането на учебни занятия.

1930 г. води нови учители в селото – Верка Бахчеванска /съпруга на Христо Бахчевански, която напуска през 1952г./ , Стоянка Лесова и Стоил Кацарски. До края на учителската си практика те даряват с любов и внимание своите ученици. През 1941г. и Спас Лесов става учител в прогимназията. Поколения ръжевоконарци помнят с любов своя учител и се радват на всяко негово посещение в селото след пенсионирането му.

През 1935/1936г. е уредена училищна трапезария, в която 32 ученика получават всеки ден обяд.

На 10.10.1937г. се полага основният камък на новата сграда на училището. Тя е с 6 класни стаи. В строежа се включва цялото село и само за една година сградата е завършена. Така на 9.11.1938г. учебните занятия започват да се провеждат в новата сграда, а тя е осветена с голям молебен на 22.01.1939г. С построяването на новата сграда се е разрешил въпроса за прибирането на всички класове от частните къщи. От началното училище се отделят 4 паралелки с учители В. Бахчеванска, М. Стоева, Д. Бургуджиева и Н. Бургуджиев и с това отново се образува основно училище.

През лятото на 1942 г. се открива първата лятна детска градина с ръководител Мария Стоева.

Учителите през този период се стараят да свържат обучението с практиката, да възпитат любов към родната природа, да запознаят учениците си с красотите на нашата природа. Т. Бахчевански, Е. Палийска, М. Стоева, Ст. Дарджонов, П. Марков, Д. Бургуджиева са сред тези, които често водят учениците си на екскурзии.

След 9.09.1944 г. се удължава с една година срокът на задължителното образование – до 15 годишна възраст.

През 1946/1947 г. се открива непълна гимназия с 2 класа с по 2 паралелки и 7 учители, която се помещава в сградата на прогимназията. За директор е назначен Атанас Палийски. Две години по-късно обаче гимназията е закрита поради липса на подходящи условия.

50-те години. Начало на трудовия път за учители като Цвята Кацарска, Стойка Шикова – Коева, Тодор Анг. Палийски, Милка Оновска – Камбурова, Петър Камбуров, Мария Шикова, Иванка Аврейска.

След закриването на началното училище през 1952 г. обучението в основното училище се води на две смени.

През 1958 г. започват нови строежи – на политехническата работилница с работилници по дървообработване и металообработване и кабинет по готварство, както и на модерен физкултурен салон.

През 1961 г. се открива занималня на обществени начала. Открива се и ученически стол.

Настъпва ново обновяване на учителския състав след пенсионирането на дългогодишни учители като Стефан Дарджонов, Екатерина Палийска, Никола Бургуджиев, Цвята Кацарска, Стоил Кацарски, Стоянка Лесова, Спас Лесов. Тежка е раздялата и с учителите, отишли си ненавреме от този свят – Донка Бургуджиева и Тодор Александров Палийски. Всички те са оставили скъп спомен в сърцата на много от по-възрастните ръжевоконарци.

Своя принос към просветното дело на с. Ръжево Конаре в периода след 1950 година дават : Иван Дерменски, Тодор Ангелов Палийски, Иванка Аврейска, Иван Митовски, Яко Маринов, Анна Иванова, Гинка Ганчева, Стоянка Палийска, Илинка Налбантова, Мария Добринска, Тодорка Костурска, Недка Онова, Мария Шикова, Тотка Дерменска, Нанка Станджикова, Тинка Янкова, Вида Караджова, Мария Стоилова.

Училището е дало образование на хиляди свои възпитаници, стотици са учителите отдали голяма част от живата си за развитието на образователното дело в село Ръжево Конаре и в община Калояново.

През 1966 година с големи тържества е отбелязана 100 – годишнината на училището. По този повод то е наградено с орден ’’Кирил и Методий’’ – I степен.

През 2006 година е отбелязана и 140 - годишнината на училището с различни инициативи.

Днес училището е средищно и в него се обучават ученици от селата Ръжево Конаре, Черноземен, Ръжево, Главатар и Пъдарско.